Ако охраната му имаше “заглушител”, атентаторите нямаше въобще да я взривят
Aтентатът срещу Иван Гешев е най-маломощният като заложено количество експлозив (около 3 кг) от общо пет, извършени у нас срещу автомобили в движение, без да броим трите неуспешни обстрела с РПГ. Възможността за използването на взривател, задействан с дистанционно управление, пък говори за сериозни пропуски в охраната на главния прокурор и за по-елементарна подготовка на атентаторите в сравнение с покушенията в миналото.
Най-зрелищните опити за убийства с бомби на пътя са тези срещу бившия президент на “Мултигруп” Илия Павлов и срещу контрабандния бос от бурните години на прехода Константин Димитров-Самоковеца. В онези години обаче напрежението в престъпния свят беше много по-силно, поръчкови отстрели се случваха и по няколко пъти в седмицата и съответно мафиотите се пазеха много по-старателно.
Неслучайно и при двата опита за покушение срещу Павлов и Самоковеца адските машини бяха детонирани от голямо разстояние с кабел. Просто в края на 90-те години и в началото на новото хилядолетие всеки уважаващ се по-голям престъпник у нас ползваше брониран джип или лимузина. Освен това в многобройната охрана, която го ескортираше, имаше
специален човек –
отговорник за куфарчето
с “тапата”
Това е устройство, което заглушава всички радиосигнали (включително и на GSM телефоните) в радиус от няколко десетки метра. Ако екипът от НСО, отговарящ за охраната на Иван Гешев, имаше подобна “тапа”, атентаторите въобще нямаше да успеят да задействат заложената край пътя бомба. Подобни устройства за защита от дистанционно активиран експлозив се използват и от държавни глави, за охрана на олигарси, за конвои с важни личности.
Точно заради защитата с “тапа” екипът, който опита да премахне Илия Павлов през 1997 г., задейства бомбата на пътя по всекидневния му маршрут на движение от разстояние от около 200 метра посредством кабел, наблюдавайки ситуацията от близък хълм.
Мощната бомба избухна
54 минути след полунощ
на 18 юни край ресторант
“Шумако” на пътя София – Бистрица. В онзи период Илия Павлов живееше в бившата резиденция на Тодор Живков в района и атентаторите опитаха да го взривят, докато се прибираше късно вечерта по обичайния си за деня маршрут. Бомбата беше най-мощната до този момент в историята на българския престъпен свят с около 20-килограмов тротилов еквивалент (кратерът след експлозията е широк 7 метра и дълбок 2 метра). Убийците добре бяха обмислили къде точно да заложат взрива, защото точно в отсечката срещу бомбата имаше дълбоки дупки и двете беемвета на “Мултигруп” намалиха много скоростта, за да ги заобиколят в насрещното платно. Колите пострадаха от ударната вълна, а от компанията обявиха, че Илия Павлов не се е возил вътре. В действителност той бе на задната седалка във втория автомобил, а от взрива пострада леко само първият. Президентът на “Мултигруп”
оцеля тогава, но бе
застрелян 6 години
по-късно от снайперист
пред офиса на компанията в София.
По изключително близък сценарий се разви и историята на Косьо Самоковеца. Първият неуспешен атентат срещу него се случи в началото на юни 2003 г. – период, в който бушуваше кървава война в престъпния свят. След отлично предварително проучване атентаторите решиха да заложат бомбата срещу кортежа му в района на Пасарел по пътя от София към родния му град Самоков. Тогава според оперативна информация на МВР, двама души много близки до Златко Баретата, бяха заложили около 15 кг тротил в стар бойлер точно на остър завой на пътя.
